През 1879 г. на политическата сцена се появява модерната ни държава. Но веднъж създадена, всички много бързо разбират, че това е само началото на нещо много по-трудно – българите да докажат, че имат   възможност   да се самоуправляват. Следващите  десетилетия ще бъдат посветени на преодоляване на клаузите на Берлинския договор, на изграждането на национални  институции, създаване на обществени организации и политически отношения. Всичко това с една-едничка цел – окончателно да се излезе  от вековната склероза на  отоманския  свят и да се възприемат европейските принципи на самоуправление. Предстоят дълбоки  кризи, вътрешни сътресения и конфронтация, тежки конфликти, но политическият „пубертет“ ще завърши сравнително успешно, като се вземе предвид липсата на какъвто и да е национален исторически опит.